ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ И МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА В БЛАГОЕВГРАДСКО

 

Отдавна отминаха времената, когато на висшето образование се гледаше като елитарно социално постижение за тесен кръг надарени хора. Световна е тенденцията за ескалираща достъпност на университетите. България не остана встрани от този процес, а напротив, след промените от 1989 г. добави типични, местни щрихи. Държавната политика, ведно с демографските специфики, през последните  двадесетина години, доведе дотам, че основната предпоставка за успешно приемане във висше учебно заведение, респективно сдобиването с диплома за висше образование, се оказа наличието на средно такова.

Наред с националните особености, по естествен път се оформиха и регионални нюанси на влиянието на висшето образование върху икономиката. Благоевград и областта са типичен пример. Голямата идея на съвременността, че университетът е основен фактор за създаване на конкурентни участници на пазара на труда, се оказа най-обикновено клише, в което се съмняват дори малцината му пропагандатори. В същото време, няма как да не предизвика иронична усмивка обстоятелството, че последователно и от всички посоки, до втръсване, се повтаря заклинателно - „добре, че са университетите, иначе ставаме като Видин“.

Не се налага солидна аргументация, за да се заключи, че ЮЗУ „Неофит Рилски“ е важното учебно заведение в Благоевградска област, без да се подценяват останалите. Не се превръща в контрааргумент обстоятелството, че според последните класации, Американският университет е едно от най-конвертируемите места за обучение в България. Това не означава непременно, че в регионален смисъл има най-голямо обществено значение. Като се започне от относително малкия брой студенти, мине се през факта, че като американско учебно заведение насочеността му е по-скоро към международна реализация, а накрая се отчете, че на практика незначително малцинство от дипломираните, избират да останат в региона, може без много уговорки да се предположи, че всъщност Американският университет е една престижна брошка на ревера на суровата местна образователна действителност. В някои важни аспекти, Югозападният университет е противоположност на Американския - масов е, болшинството от възпитаниците му свързват бъдещето си с региона, има определящо значение за местната икономика.

С тревога може да се отбележи, че двадесет години по-късно, в условията на уж пазарна икономика и пет години след приобщаването ни към европейското семейство, общественият, политическият и предприемачески авангард на благоевградска област отказва да се възползва от потенциала на най-големия си университет. При положение, че всяка година се дипломират средно около две хиляди трудоспособни млади хора на възраст от 23 до 35 години, все още се разчита на остатъчния резултат от тяхното следване. Разбира се, става дума за средствата, които студентите харчат за квартира, храна и нощни удоволствия. Отдавна е известно, че бизнесите, които са свързани с усвояване на студентските пари за съществуване, са изчерпили своя потенциал. По стар български обичай, не се мисли за перспективите, които дава обективната действителност, а изводът е „добре че и това го има, че без него още по-лошо“. Преливането от пусто в празно често води и до случаите, в които студенти, които четири-пет години са финансирали „обслужващия сектор“, поради липса на възможности за работа се вливат в него, след дипломирането си.

Съществува разбирането, че всъщност нивото на обучение в Югозападния университет било ниско и затова се произвеждали безработни. Пак старото заклинание, което вменява и на добрите студенти чувство за несигурност, че липсата на практическа насоченост водела до недотам годни кандидати за работа. Като че ли, целият български бизнес се занимава само с космически разработки и генетика и ако от учебните заведения не им се предлагат бъдещи нобелови лауреати, няма как да задоволят апетита си за качествена работна ръка. Тук няма как да не се припомни поучителният пример с ректора на Софийския университет, професор Иван Илчев, който разказва в интервю следната история. Писнало му да слуша мрънкането на работодателските организации, че университетите давали неадекватна на пазара подготовка и предприел офанзива. Съвсем официално им дал кардбланш за предложения относно начина на обучение, програмите и т.н. Той им гарантирал, че ще направи всичко по силите си, да се съобрази стриктно с идеите работодателски. Не е голяма изненада, че още не е получил отговор. Убеден съм, че ако ректорът на ЮЗУ „Неофит Рилски“ предприеме подобна инициатива, резултатът няма да е по-различен.

Ако се осланяме на пазарно-фундаменталните легенди, според които пазарът прекрасно и справедливо регулирал обществените отношения, без държавна намеса, то изводите за благоевградския регион би трябвало да са, че или бизнесът няма нужда от млади, образовани кадри, или няма бизнес. Както винаги в такива случаи, възниква въпросът какво да се прави? Няма друг отговор освен целенасочена и последователна държавна намеса. Предприемаческото войнство го чакахме дълго и дотук светлина няма. Всеки политически проект за Благоевградска област трябва да започва и да свършва с проблема, как да се даде възможност на младите хора да се включат в икономическия живот на региона. Постоянно се говори за чуждестранни инвестиции. Къде би предпочел предприемачът да вложи капитала си, в обезлюдената и застаряваща Северозападна България или в регион, който, пак да се акцентира, годишно произвежда по две хиляди млади, образовани хора?  Никой не твърди, че е лесна работа да се привличат инвестиции, но със сигурност благоевградският регион, със своите образователни особености, е едно от атрактивните места. Време е да има политически консенсус по този въпрос и независимо от цвета на актуалната държавна власт, борбата с младежката безработица да се превърне в приоритет.

слушай сега какво ще ти кажа!
ЮЗУ произвежда само боклук!Аз съм работодател в Благоевград от 20 години.По едно време осигурявах 50 човека.Фирмата ми си работи,но когато дойде време да наема нови хора,тръпки ме побиват от това,което ми си изтипосва на интервютата.
Последният куриоз беше,че наех помощник - счетоводител със средно образование,защото Знаеше повече от подопечните ти студенти!